вторник, 7 септември 2010 г.

Letter 1

Здравей приятелю,
Пиша така защото нямам друга дума,с която мога да се обърна към тебе сега.
А ,иначе,приятел  е прекрасна думичка.Вълшебна.Затова избрах този начин да  те  извикам.
Ела и прочети всичко.Може и да не съжаляваш.
Днес утрото беше светло и топло.Реших че няма много спешна  работа и седнах да пия  кафето си-черно,ароматно,топло и  съблазняващо...Как обичам тези тихи   утринни часове...
Когато улицата под моя балкон още е полу спяща и няма минувачи...Само  бусовете с млякото, колбасите и др.. дрънкат по стария софийски паваж. Дрън-дрън -дръъъън... и спират пред поредния  магазин да оставят своя топъл и  скъп товар.
Днес  хората  ще го купят...а дали ще си зададат въпроса-кога пристига всичкото това изобилие..и кой го  докарва...
А аз вече съм видяла... млади мъже..недоспали  и  поизморени от дълго шофиране и  разтоварването на тежките каси...
Как ви се струва...
Една романтична беседа за това ,че има часове ,в които си само с тези непознати хора,идващи да оставят благодат-макар и доста непостижима за бедните хорица от нашата улица...
Или доста  постижима за онези,които ще нахлуят с луксозните си лимузини след час-два... и ще изменят отново облика на моята стара стара улица...
Приятелю,ще ме попиташ - не бързам ли.
Не  днес не..И утре не...И после-пак не.
Поизморих се  от бързане.Спрях защото не съм ти написала  много,ама наистина много писма...
Искам да ти ги напиша и изпратя-така както ти ми каза  ведаж:пиши ми и  ще се радвам да чета това,което  пристигне от тебе....
Ето го..
А денят вече набира скорост..След празнични дни винаги е така.Пробуждането на града е бавно, с тих музика  около мен,лекият ромон на  старичкия компютър...как странно е всичкото това.Не съм го мечтала.Но го имам  като ежедневие... не особено приятно или   весело-обаче неделимо от мене.
Е,така е.Когато поотмине време  от някое събитие  не можеш лесно да се отървеш от преживяното и  хрониките от годините са като мъниста..някои по едри,а други дребнички...
Сега  видях и слънцето...
То пристигна с усмивка днес и скоро  ще е топло и ще ми е по-весело...
Как ти се струва ,приятелю?За утринно писмо  май е достатъчно...
До скоро...