искреност

днес реших да продължа.отминаха есенните и зимните нощи и дни.и пак-тревоги,отчаяния и стреснати дни.
Окончателно реших да се променя.
Беше декември.Звънна ми случайно една позната от скайп.оплаках се за това че синът не е добре и не си намира  работа.Тогава тя ми  аатакува психиката.да съм си намрела  някой, който да подскаже какво да правя и  реши че е добре да се свържа със езотеричката Елена.или радиосетзиоложката.както и да  се наричат-тези неща ми действат.свързах се и отидох.
беше мразовит декемврийски мрачен  вторник,.но ми сетна като  слънчев ден .защото ми  предсказа  тази жена че моят син ще е добре и се нуждае от още  много мъничко време и всичко ще започне да се оправя.
а так али стана?
Да.Стана така-почти.Точно на Игнажден-20.ти декември той започна работа.и досегНо не знам какво точно работи.Продължава да е дистнаиран и резервиран.Поякога до грубост.Това ме хвърля в отчаяние.Защото,когато  исках да имам детенце-представях си  и старините ми иблизостта ми с това свидно същество по друг начин.Понякга си числя-къде сбърках аз и къде другите.Толкова го обиччахме...А е трябвало да сме малко по-хладни или да обичаме по друг начин.Засега такъв нов начин на обичане аз ненаучих.Тогава какво?
Остава да  свикна с тази негативност към мене от него.Но не се  получава свикване.Боли.

letters from Sofia2

Здравей   приятелю,
Днес се забавих с написването на писмото до тебе.Четох новини, говрих по телефони.Ортанизирам си пътуването.Утре ще отивам до Ловеч.Ще продам гаража ,от  който смятам да си помогна за изкарването на зимата.Такива ми ти работи
Ще пътувам самичка.Ще се видя с  моя съученик,на който ще продам гаража.Ще се консултирам с нотариус.А после,вечера  има  купон-  Веселин на Тони празнува рожден ден.Юбилей.нищо особено няма да е .Най обикновено парти с роднинсски    поздравления и така...
А в петък ще продължим и ще  си изкарам два ловешки дена.Вечерта може да дойде от Плевен Луис и да се видм и пийнем по една биричка за здраве.нищо не очаквам от пътуването...

Letters from Sofia: Letter 1

Letters from Sofia: Letter 1: "Здравей приятелю, Пиша така защото нямам друга дума,с която мога да се обърна към тебе сега. А ,иначе,приятел е прекрасна думичка.Вълшебна...."

Letter 1

Здравей приятелю,
Пиша така защото нямам друга дума,с която мога да се обърна към тебе сега.
А ,иначе,приятел  е прекрасна думичка.Вълшебна.Затова избрах този начин да  те  извикам.
Ела и прочети всичко.Може и да не съжаляваш.
Днес утрото беше светло и топло.Реших че няма много спешна  работа и седнах да пия  кафето си-черно,ароматно,топло и  съблазняващо...Как обичам тези тихи   утринни часове...
Когато улицата под моя балкон още е полу спяща и няма минувачи...Само  бусовете с млякото, колбасите и др.. дрънкат по стария софийски паваж. Дрън-дрън -дръъъън... и спират пред поредния  магазин да оставят своя топъл и  скъп товар.
Днес  хората  ще го купят...а дали ще си зададат въпроса-кога пристига всичкото това изобилие..и кой го  докарва...
А аз вече съм видяла... млади мъже..недоспали  и  поизморени от дълго шофиране и  разтоварването на тежките каси...
Как ви се струва...
Една романтична беседа за това ,че има часове ,в които си само с тези непознати хора,идващи да оставят благодат-макар и доста непостижима за бедните хорица от нашата улица...
Или доста  постижима за онези,които ще нахлуят с луксозните си лимузини след час-два... и ще изменят отново облика на моята стара стара улица...
Приятелю,ще ме попиташ - не бързам ли.
Не  днес не..И утре не...И после-пак не.
Поизморих се  от бързане.Спрях защото не съм ти написала  много,ама наистина много писма...
Искам да ти ги напиша и изпратя-така както ти ми каза  ведаж:пиши ми и  ще се радвам да чета това,което  пристигне от тебе....
Ето го..
А денят вече набира скорост..След празнични дни винаги е така.Пробуждането на града е бавно, с тих музика  около мен,лекият ромон на  старичкия компютър...как странно е всичкото това.Не съм го мечтала.Но го имам  като ежедневие... не особено приятно или   весело-обаче неделимо от мене.
Е,така е.Когато поотмине време  от някое събитие  не можеш лесно да се отървеш от преживяното и  хрониките от годините са като мъниста..някои по едри,а други дребнички...
Сега  видях и слънцето...
То пристигна с усмивка днес и скоро  ще е топло и ще ми е по-весело...
Как ти се струва ,приятелю?За утринно писмо  май е достатъчно...
До скоро...