днес реших да продължа.отминаха есенните и зимните нощи и дни.и пак-тревоги,отчаяния и стреснати дни.
Окончателно реших да се променя.
Беше декември.Звънна ми случайно една позната от скайп.оплаках се за това че синът не е добре и не си намира работа.Тогава тя ми аатакува психиката.да съм си намрела някой, който да подскаже какво да правя и реши че е добре да се свържа със езотеричката Елена.или радиосетзиоложката.както и да се наричат-тези неща ми действат.свързах се и отидох.
беше мразовит декемврийски мрачен вторник,.но ми сетна като слънчев ден .защото ми предсказа тази жена че моят син ще е добре и се нуждае от още много мъничко време и всичко ще започне да се оправя.
а так али стана?
Да.Стана така-почти.Точно на Игнажден-20.ти декември той започна работа.и досегНо не знам какво точно работи.Продължава да е дистнаиран и резервиран.Поякога до грубост.Това ме хвърля в отчаяние.Защото,когато исках да имам детенце-представях си и старините ми иблизостта ми с това свидно същество по друг начин.Понякга си числя-къде сбърках аз и къде другите.Толкова го обиччахме...А е трябвало да сме малко по-хладни или да обичаме по друг начин.Засега такъв нов начин на обичане аз ненаучих.Тогава какво?
Остава да свикна с тази негативност към мене от него.Но не се получава свикване.Боли.
Окончателно реших да се променя.
Беше декември.Звънна ми случайно една позната от скайп.оплаках се за това че синът не е добре и не си намира работа.Тогава тя ми аатакува психиката.да съм си намрела някой, който да подскаже какво да правя и реши че е добре да се свържа със езотеричката Елена.или радиосетзиоложката.както и да се наричат-тези неща ми действат.свързах се и отидох.
беше мразовит декемврийски мрачен вторник,.но ми сетна като слънчев ден .защото ми предсказа тази жена че моят син ще е добре и се нуждае от още много мъничко време и всичко ще започне да се оправя.
а так али стана?
Да.Стана така-почти.Точно на Игнажден-20.ти декември той започна работа.и досегНо не знам какво точно работи.Продължава да е дистнаиран и резервиран.Поякога до грубост.Това ме хвърля в отчаяние.Защото,когато исках да имам детенце-представях си и старините ми иблизостта ми с това свидно същество по друг начин.Понякга си числя-къде сбърках аз и къде другите.Толкова го обиччахме...А е трябвало да сме малко по-хладни или да обичаме по друг начин.Засега такъв нов начин на обичане аз ненаучих.Тогава какво?
Остава да свикна с тази негативност към мене от него.Но не се получава свикване.Боли.
